Лачин (Laçın)
Лачин (Laçın; Laçîn) или Бердзор (Բերձոր) е град, който е международно признат като част от Азербайджан, но де факто е под контрола на непризнатата Нагорно-Карабахска република. От 1992 г. насам районът се контролира от Нагорно-Карабахската република, която е преименувала града на Бердзор и го е направила столица на своя Кашатагски район. Правителството на Азербайджан счита града за столица на своя Лачински район. Градът и околността му образуват Лачинския коридор, свързващ Нагорни Карабах с Армения. Разположен е на планински склон на левия бряг на река Акари.
До 1926 г. градът е познат под името Абдаляр. Статутът си на град получава през 1923 г.
В началото на 1920-те години, Владимир Ленин пише писмо до Нариман Нариманов, в което загатва, че Лачин следва да бъде част от Азербайджан, но властите в Баку и Ереван получават обещания, които се оказват противоречиви. На 7 юли 1923 г. Лачин става административен център на Кюрдистански уезд (познат под името Червен Кюрдистан) до разпадането на административната единица през 1929 г.
На 15 май 1992 г., в хода на Нагорно-Карабахския конфликт, армията на Нагорни Карабах превзема първия сухопътен коридор към Армения. Преди това, на 13 май, Турция заплашва Армения, че ще се намеси военно, ако Шуша и Лачин не се върнат на Азербайджан. Русия отговаря на това като подписва военно споразумение с Армения, обещаващо военна помощ, ако сигурността ѝ е застрашена. На 20 май 1992 г. Турция уверява Русия, че няма да предприеме военна намеса. Така, след три години блокада, е създадена наземна връзка между Армения и Нагорни Карабах. През есента на 1992 г. азербайджански сили се опитват да си възвърнат контрола над Лачин, но са отблъснати. Цялото азербайджанско и кюрдско население на Лачин напуска града, след като попада в ръцете на арменците.
До 1926 г. градът е познат под името Абдаляр. Статутът си на град получава през 1923 г.
В началото на 1920-те години, Владимир Ленин пише писмо до Нариман Нариманов, в което загатва, че Лачин следва да бъде част от Азербайджан, но властите в Баку и Ереван получават обещания, които се оказват противоречиви. На 7 юли 1923 г. Лачин става административен център на Кюрдистански уезд (познат под името Червен Кюрдистан) до разпадането на административната единица през 1929 г.
На 15 май 1992 г., в хода на Нагорно-Карабахския конфликт, армията на Нагорни Карабах превзема първия сухопътен коридор към Армения. Преди това, на 13 май, Турция заплашва Армения, че ще се намеси военно, ако Шуша и Лачин не се върнат на Азербайджан. Русия отговаря на това като подписва военно споразумение с Армения, обещаващо военна помощ, ако сигурността ѝ е застрашена. На 20 май 1992 г. Турция уверява Русия, че няма да предприеме военна намеса. Така, след три години блокада, е създадена наземна връзка между Армения и Нагорни Карабах. През есента на 1992 г. азербайджански сили се опитват да си възвърнат контрола над Лачин, но са отблъснати. Цялото азербайджанско и кюрдско население на Лачин напуска града, след като попада в ръцете на арменците.
Карта - Лачин (Laçın)
Карта
Страна - Азербайджан
Национално знаме на Азербайджан |
Валута / Език (лингвистика)
ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
---|---|---|---|
AZN | Азербайджански манат (Azerbaijani manat) | ₼ | 2 |
ISO | Език (лингвистика) |
---|---|
AZ | Азербайджански език (Azerbaijani language) |
HY | Арменски език (Armenian language) |
RU | Руски език (Russian language) |